Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2006 18:24 - Бруно Грьонинг – един необикновен човек
Автор: tod Категория: Други   
Прочетен: 8948 Коментари: 0 Гласове:
0



Ако през 90-те години духовното изцеление все още се посреща с дълбоко недоверие и неразбиране, то можете да си представите с какви трудности е трябвало да се бори Бруно Грьонинг (1906-59).

Роден е през 1906 г. в Данциг. Още от детството му от него се излъчвала една особена сила, която се демонстрирала чрез многобройни изцеления. Особеното около младия дърводелец продължило да се изявява и през следващите години. Колегите от работата му се учудвали на неговата безкористност и особени способности, изцеления продължавали да стават. Когато поискали да го мобилизират във войната, изказването, че няма да убие нито един човек, едва не го отвело пред трибунала и щяло да му коства живота. Като военнопленник името му е известно и до днес в Русия, като един германец – Бруно, благодарение на когото сред военнопленниците и руските им пазачи ставали изумителни изцеления. През 1949 г. той идва във Херфорд, Вестфалия. Херфордският инженер Хюлзман го поканва в дома си, заради сина си Дитер, който бил на легло заради тежка мускулна дистрофия (наследствено заболяване с прогресиращо отмиране на мускулна тъкан). Грьонинг отива в дома им и Дитер отново се изправя на крака и прохожда. Дълбоко развълнуван от преживяното, бащата дава гласност на изцелението и малко по-късно пред къщата на площад "Вилхелм" 7 се събират около 5 000 души и молят за изцеление. Подобно нещо се повтаря през август 1949 г. в Розенхайм до Мюнхен, но там се събират около 30 000 души. Настъпват множество изцеления, слепи проглеждат, сакати стават от инвалидните си колички.

Ето няколко примера, записани от сътрудничещи лекари, намиращи се в множеството на търсещите изцеление:1

  • Йозеф Фриц от М. е бил късоглед и носел очила, изведнъж започва да вижда отново съвсем ясно.

  • Лудвиг Зудинг от Б. бива освободен от тежка парализа на лявата част на тялото, причинена от раняване през 1918 г.

  • Курт Кунце от А. – вследствие раняване през 1943 г. ръката му била неподвижна със сгънат лакът, от 27. август 1949 г. ръката се изправя и се движи свободно.

  • Елзе Ромингер от Т., с гръбначно увреждане от детски паралич от 1922 г., с парализирани крака, била в състояние да ходи трудно, само с бастун – сега може да ходи без него.

  • Ханс Шонауер от М., - страдал около 11 години от множествена склероза, парализа на левия крак до тазобедрената става, сетне и на десния крак, лекуван безуспешно от различни лекари, също и в университетска клиника по нервни заболявания. Случаят бил обявен за нелечим. Сега ходи леко без бастун, левият крак е напълно в ред, десният все още не съвсем.

  • Андреас Грубер от В., парализиран вследствие на емболия след възпаление на белите дробове през 1945 г., не можел да върви – става и прохожда.

  • Вили Хорстман от З., - дългогодишна слепота на лявото око – изведнъж започва да различава светло и тъмно, а малко по-късно проглежда съвсем нормално.

Въпреки това местната медицинска бюрокрация всеки път издействала забрана за лекуване, тъй като Бруно Грьонинг нямал разрешение от властите да лекува. Тези забрани го преследват до кончината му. При едно научно изследване на въздействието на Грьонинг в университетската клиника в Хайделберг, под патронажа на известния невролог проф. Вайцзекер, изцеленията биват потвърдени. Пред очите на учените изчезват нелечими по медицински път заболявания, без да може да се намери обяснение за това. Въпреки всичко, не се стига до съвместна работа. Бруно Грьонинг постоянно търси начини да помага на хората, въпреки всички външни противодействия, най-често породени от завист и неразбиране. Най-сетне към средата на 50-те години се стига до основаване на общности, в които на различни места се събирали търсещите помощ и канели Бруно Грьонинг да им говори. Но той не намира покой. С всички възможни средства са се опитвали да го елиминират, устройват процеси – заради непозволено упражняване на лечителство, правели всичко, за да попречат на дейността му. Присъда никога не бива произнесена. На 26. януари 1959 г. Грьонинг издъхва в Париж, след дългогодишна борба за признаване на лечението по духовен път.

Приятелският кръг Бруно Грьонинг

Г-жа Грете Хойслер преживява през 1950 г., по време на една сказка на Бруно Грьонинг в Мюнхен, спонтанно изцеление от постоянно възобновяващо се понижаване на кръвната захар, тежко увреждане на черния дроб след жълтеница и от хроничен фронтален гноен синузит. След това тя наблюдавала изцеления при хора, на които само разказвала за Бруно Грьонинг и за своите изцеления. И след смъртта на Грьонинг тя продължава да усеща целебния ток. Когато нейната чистачка, ослепяла с лявото око вследствие на емболия, оздравява чрез приемане на тази сила, г-жа Хойслер разбира, че изцеленията продължават да се случват. Тя осъзнава като свой дълг разпространяването на знанието за приемане на целебната сила и създава през следващите години по целия свят стотици общности, като тези на Бруно Грьонинг. Приятелският кръг Бруно Грьонинг, който тя извиква на живот, в момента се числи към най-големите в света сдружения за лечение по духовен път. Общности има почти във всички държави в Европа, в много от страните от Руската федерация, чак до дълбините на Сибир, в САЩ, Африка, Австралия, Китай и Япония, навсякъде. По примера на Бруно Грьонинг, цялото дело се издържа от дарения, всички помощници работят доброволно и безплатно, от благодарност за преживяните изцеления и помощи. По образцов начин се запазва свободата на човека, защото няма нито дружествена, нито правна, нито вероизповедателна или религиозна обвързаност. Няма нужда от лечител, не се правят манипулации, търсещият помощ може да оздравее безплатно, от само себе си, чрез съзнателното приемане на силата, според учението на Бруно Грьонинг. При това приемането на целебния ток не влиза в разрез с никоя от назначените от лекар терапии.

Духовно изцеление –доказуемо чрез проверка с медицинска апаратура

Първото съобщение за изцеление, което срещнах, си спомням добре и до днес. Ханс Р. (70 г.) страдал от доста години от болки в сърцето, които се разпространявали наляво, почти до ръката и се появявали особено при физически натоварвания. Той постоянно носел със себе си шишенце с лекарството за сърце "нитролингвал", което вземал при болки, понякога многократно на ден, и те изчезвали. Допълнително били необходими още доста таблетки за сърдечната дейност. Лекарите установили коронарна болест на сърцето, ясно отразена в електрокардиограмата при натоварване. В констатацията на прегледалия го интернист се казва:

"В заключение – оплакванията на пациента със сигурност са предизвикани от коронарна недостатъчност при натоварване (т.е. нарушения в кръвоснабдяването на кръвоносните съдове на сърцето), от коронарна болест. Електрокардиографските изменения (т.е. измененията в ЕКГ) са типични."2

Ханс Р. разказва в съобщението си за успех:

"Болките се появяваха особено при натоварване и вълнение. Болката, когато беше силна, се разпространяваше до лявата ръка. През последните години преди контакта ми с учението на Бруно Грьонинг, не можех да се изкача без почивка дори до половината на етажа, трябваше да спирам, защото се задъхвах и се появяваха болки в сърцето."3

Освен това вече 25 години бил тормозен от главоболие, което лекарите отдавали на износване на шийните прешлени. Когато болките ставали особено силни, той вземал понякога и до десет таблетки от болкоуспокояващия "пронтопирин", което донасяло кратковременно облекчение. Повтарящите се от десетилетия пристъпи на фронтален гноен синузит, които изисквали промивка на всеки две години, също давали своя принос за влошаване на главоболието.

В началото на 70-те год. се появили болки в гърба (лекарската диагноза е хронична лумбалгия). В своето съобщение за успех Ханс Р. ми написа:

"Те идваха от кръстната област и често стигаха до десния крак. Дълго време усещах неприятно чувство на болки в гърба. Те се усилваха, когато се движех, особено щом се навеждах, носех тежко или ако бях ходил дълго пеша. Ако се появяха силни болки, бях принуден да спра всякакво движение, слагах двете си ръце на кръста, докато след известно време ме отпусне. Вземах много болкоуспокояващи, сред които и силни медикаменти като "фелден 20" или "бутазолидин". Заедно с кални бани, масажи и нагревки, медикаментите носеха облекчение, обаче не след дълго болките се връщаха, все така силни. Лекарите установиха изхабяване на интервертебралните хрущяли в областта на кръстните прешлени и износване на гръбначния стълб. Вследствие на заболяванията ми бях регистриран като негоден за труд, година и половина преди времето за пенсиониране. За излекуване не ставаше дума. Моят ортопед ми бе казал преди години: "Ще трябва да си живеете с болките."4

Освен това след контузия на гръдния кош с разкъсване на белия дроб през войната, от 1942 г., той страдал и от болки в дробовете. Не е чудно, че при гореизброените болести Ханс Р. развил и хронично възпаление на стомашната лигавица, което се проявявало в продължение на десетилетие по един-два пъти годишно, под формата на силни болки в стомаха и го принуждавало да спазва диета. Нарушенията на съня, проявяващи се горе-долу от 1946 г., довели до това често да се буди нощем и после часове наред да не може да заспи, са съвсем разбираеми на фона на изброеното.

В лекарската практика често се срещат пациенти на тази възраст с подобен каталог от най-различни нелечими страдания. Най-често са хроничните, дегенеративни заболявания, с които пациентът обикновено трябва да се справя за дълго време.

Затова бях толкова изненадан, когато узнах, че Ханс Р. е оздравял след въвеждането му в учението на Бруно Грьонинг, значи след приемането на целебната сила. Малко след това – както той ми разказа, бил избавен от дългогодишните болки в сърцето, нямал вече нужда от "нитролингвал", нито от другите таблетки за сърце. Сега може да изкачва много етажи без почивка – нещо немислимо дълги години преди това. Дори предприемал продължителни походи из Шварцвалд и Австрия, без никакви оплаквания. Даже танците – едно съкровено негово желание, са отново възможни въпреки възрастта му.

Изчезнали са и главоболието, и редовните пристъпи на гноен фронтален синузит. Откакто приема хайлщром те просто никога повече не са се появявали.

Относно изцелението на болките в гърба Ханс Р. споделя в съобщението си за успех следното:

"Гърбът ми е освободен от болките. Отново мога да работя в градината, да се навеждам, без да ме боли. Вече не ми е трудно да ставам от леглото или от стола. Нямам повече нужда от масажи, кални бани, нагревки и болкоуспокояващи инжекции."5 

Болките в белия дроб са изчезнали, няма и оплаквания от стомаха. Може да яде всичко и сега трябва да внимава много повече - както сам пише - да не стане твърде пълен. И понеже всички болки и страхове вече ги няма, той може отново да спи, "като къртица", както ми каза.

За мен като бъдещ лекар – тогава взел първия си държавен изпит, това изцеление беше непонятно. От медицинска гледна точка тук имаме явно някакъв невъзможен случай. Постарах се да го проуча, поисках лекарските констатации и предизвиках контролен медицински преглед. Една нова ЕКГ под натоварване потвърди личните наблюдения на Ханс Р. относно възстановената му способност да се натоварва. При натоварване със 125 вата, според доклада на извършилия прегледа лекар, "не бе открита никаква следа от реполаризационни увреждания в смисъл на коронарно заболяване."6

Благодарение на това първо, за което узнах, доказано изцеление по духовен път на органично страдание, аз осъзнах истински значението на онова, което се случва в Приятелския кръг на Бруно Грьонинг. Тук очевидно действа нещо, което далеч надхвърля границите на повлияване на психичните или соматизираните психични смущения. Впечатлен от този необикновен случай, аз се посветих по-интензивно на изцеленията, за които се съобщаваше в Приятелския кръг, и започнах, заедно с още един колега, да ги записвам, от медицинска гледна точка. Занимавайки се с проследяването на най-различните начини на протичане на изцеленията при най-разнообразни, също и тежки органични страдания, се оказваше все по-убедително, че изцеленията не са продукти на някаква "сляпа случайност". Все повече се изясняваше, че в основата на изцелителния процес са залегнали закономерностите на една действаща сила, на която Бруно Грьонинг бе обърнал внимание докато е бил жив.
Следва продължение....!



Тагове:   човек,   необикновен,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tod
Категория: Други
Прочетен: 630744
Постинги: 180
Коментари: 41
Гласове: 284
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Блогрол
1. Заболявания на половата система
2. Обща медицина-Медицински университет, София
3. Лекции по детска хирургия (доц. д-р. О. Бранков, Пирогов)
4. Пулмология
5. Учебник по неврология
6. Детска хирургия (от секция детска хирургия в Пирогов)
7. Хематология, Болести на кръвта
8. Хематология, Заболявания на червените кръвни клетки
9. Хематология, Заболявания на белите кръвни клетки
10. Хематология, Други хематологични заболявания
11. Токсикология
12. Лабораторни показатели
13. Кардиология, Вродени заболявания
14. Кардиология, Клапни заболявания
15. Кардиология, Тумори на сърцето
16. Кардиология, Болести на перикарда
17. Кардиология, Болести на миокарда
18. Кардиология, Болести на ендокарда
19. Кардиология, Артериална хипертония
20. Кардиология, Сърдечна недостатъчност
21. Кардиология, Белодробно сърце
22. Кардиология, Аритмии
23. Кардиология, Болести на аортата
24. Кардиология, Исхемична болест на сърцето
25. Гастроентерология, Болести на хранопровода
26. Гастроентерология, Болести на стомаха
27. Гастроентерология, Болести на червата
28. Гастроентерология, Болести на черния дроб и жлъчните пътища
29. Гастроентерология, Болести на панкреаса
30. Аптеки, болници, клиники, медицински центрове