Оригиналните Двадесет Орфееви Заповеди, чрез които древните българи са благоденствали и живели в законност

/от Красимир и Дияна Мерин/ 

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

/вижте повече за Орфеевите Заповеди в статията „Какво трябва да знаем за Двадесетте Орфееви Заповеди според декодираните от Д-р Стефан Гайд древни тракийски текстове“/

Ехото от древността за това как управниците въдворяват правда и законност и за постигането на мир и изобилие, което е възможно само ако те самите водят благочестив живот пред Бога и ако управляват народа бого-угодно и справедливо.

            Д-р Стефан Гайд разкри, че целият български народ е пряк наследник на Първия завет между Бога и хората чрез завета на Патриарха Орфей. Подробности за тези изумителни факти могат да се намерят в книгите от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ и в „Тракийският Орфизъм за Напреднали“ на Акад. Цветан Гайдарски.

            Това напомняне е необходимо, тъй като всички публикации на Д-р Стефан Гайд са „заимствани“ от различни „изследователи“ в техните „родолюбиви“ търсения, но съвсем целенасочено и умишлено името на великия български учен дръзнал да се противопостави на политическата конюнктура, властваща в българската наука, се изолира и подменя.

            Нещо повече! Делото му на възстановяване на истинското познание за нашите предци траките, които са първите носители на откровението за идващия Бог Слово, който ще Възкръсне и чието име е Слънцето на Душите Дион Исус, е „подменяно“ от уж големи открития за величието на траките и техните ритуали.

            За жалост обаче никой от „заемодателите“ на откритията на Д-р Гайд не иска да последва заповедите на Патриарха Орфей. Вместо това, съвсем в унисон с притчата разказана от Исус Христос и документирана в Новия Завет от Светите Евангелисти, тези хора решават да заличат спомена за оригинала, за да си присвоят „лозето“.

            За да припомним обаче един от идеалите на Д-р Стефан Гайд, решихме да публикуваме пълния текст на Двадесетте Орфееви заповеди, за които ви известихме в „Какво трябва да знаем за Двадесетте Орфееви Заповеди според декодираните от Д-р Стефан Гайд древни тракийски текстове“.

            Онези, които са запознати с тази статия, сигурно си спомнят, че Двадесетте Орфееви Заповеди са регистрирани в своя пълен вид и в глава 125 от „Тракийската Книга на Възкресението“, преписи на която са запазени в „Папироса на Ани“ (или Енох) – т. нар. „Книга на Мъртвите“ в Египет (за справка виж „Тракийското Писмо Декодирано“ – том 3 и 4 на Д-р Стефан Гайд).

            А научаваме, че преписи от тези заповеди най-вероятно са били предадени от цар Ситалк на свещеника Еремия в качеството му на пратеник на юдейския цар Неемия заедно с други преписи на свети книги, които да бъдат занесени в храма в Йерусалим за точното възстановяване на служението на Бог (виж подробно информация за тези събития в сборника „Тракийските Хроники“ в „Книгата Нави, гл. 36, ст. 4-31“ и в Стария Завет на Библията в „Книгата Неемия, гл. 10 и гл. 13“).

            При внимателен прочит можем да установим, че тези Орфееви заповеди са доста подробни и разширени версии на онова, което познаваме като заповедите на Мойсей от Петокнижието на Стария Завет. Това потвърждава становището на редица учени, че Мойсеевите заповеди са преписи на съществуващи по-древни постановления.

            Тези Двадесет Орфееви заповеди са наречени от летописеца Хаброзалмокс „Заповедите на Свободата“, „защото те освобождават всеки човек, който ги съблюдава. „И като написа всичките правила и постановления Божии в Голямата Книга на Закона, направи преписи от нея за всеки храм и за царските съдии...“ “ /„Тракийските Хроники“, „Книгата Нави, гл. 27, ст. 21“/

            От текста по-долу ще установите, че човешки жертвоприношения са изрично забранени в Заповедите на Орфеевия Завет и в религията на Бога Дион-Иисус, където жертвата е направена безкръвна, чрез принасяне „Кръвта на Лозата” (вино-излияние) вместо кръв на жертви.

            Животински жертви „всеизгаряне" и „жертви, осолени с огън", сиреч принос от най-изрядна храна („печено месо"), се принасят в храмовете и при това приносителят участвува в жертвената трапеза-пир (хранене с жертвеното печено месо и пиене от „кръвта на лозата" – виното), но „кървави курбани” и тем подобни са крайно нетипични за траките, защото са изрично забранени в Орфеевия Завет.

            Фактът, че цар Резос потъпква светите Божии Заповеди на Орфеевия Завет (виж оригиналната история за Резос, Приам и Троя в „Книгата Нави, гл. 12“) и принася човешки жертви, произлиза несъмнено от факта, че той най-напред отстъпва напълно от вярата в Единия Бог – Слънцедатния Иисус, нарушавайки първо заповед номер едно на Завета, а именно: „Слушай, Тракиецо, нашият Бог е Един, нашият Бог е Всемогъщ, нашият Бог е Дионът - Иисус, само Той е Бог на Правдата и на Истината. Той е наш Отец, Той е наша Майка, Той е наш Брат." Точно както е детронирал Приам в Троя, цар Резос решава, че може да детронира и Всемогъщия Бог и това води до неговата собствена пълна себе-поквара и накрая до неговото пълно самоунищожение, следващо Божественото възмездие.

            Именно заради тези Орфееви Заповеди са започнали да наричат езика на тракийската реч „бог-арски“, което означава „божествен-сътворяващ“, защото тоя език слушаха видимите и невидими сили на творението, а това е името на родния ни език и на народа ни, с които сме били разпознавани в древността и днес.

            И така, ето пълния текст на Орфеевите Заповеди:

            ::: „… И като се допита до древните текстове на Закона Божий и плочките, записани от самия свой праотец Орфей, цар Спаред написа за целия народ в една книга всички закони, които да съблюдава, за да благоденствува той и чадата му.

            И писа един закон за всички - от царя до рибаря, в който се казваше:    

           1. „Слушай, Тракиецо, нашият Бог е Един, нашият Бог е Всемогъщ, нашият Бог е Дионът – Иисус, само Той е Бог на Правдата и на Истината. Той е наш небесен Отец, Той е наша небесна Майка, Той е наш небесен Брат.

2. Да благославяш винаги и на всяко място Бога на Правдата и на Истината и да търсиш Лицето Му, да Му благодариш за живота, който ти е дал даром е Любов, и че дава е Милост Слънцето си да изгрява над добрите и над злите всеки ден!

3. Да съблюдаваш и изпълняваш през всичките дни на живота си Правдата и Истината и да не престъпваш законите на Любовта и Милостта.

4. Да не посягаш да нараняваш без вина нито човек, нито животно.

5. Да не вършиш никакво престъпление, нито да се сближаваш със злото, нито с престъпник.

6. Да вършиш всеки ден правда и истина и да работиш всеки ден повече, отколкото се изисква от тебе.

7. Дa не ставаш причина да се хвърля от някого укор срещу Бога, нито срещу царя-арих.

8. Да не ставаш причина никому нито за страдание, нито за болка, нито за плач, нито за бедност, нито зло да бъде сторено някому от господаря му.

9. Да не убиваш, нито да даваш заповед да бъде убит някой, без да бъде доказана вина, достойна за смъртта му.

10. Да не онеправдаваш никого, да не извършиш мерзост пред Бога, нито да откраднеш от приносите в храмовете му. Да не изискваш повече от дължимото, нито да отнемаш от всички дължими приноси.

11. Да не блудстваш и да не прелюбодействаш, нито да оскверняваш тялото си.

12. Да не крадеш от градините, нито да тъпчеш полетата.

13. Да не променяш точността на кантара, нито да отнемаш от теглото на везните или пък да прибавяш към него.

14. Да не отнемаш млякото от устата на сукалчето, нито хляба от сиромаха.

15. Да не прогонваш добитъка от пасищата, нито да ловиш риба с примамка от плътта й.

16. Да не спираш водата като запушваш извора й, нито да повреждаш или мърсиш цистерните (резервоарите, тръбите или водохранилищата), в които тече.

17. Да не загасваш светилника или огъня на никого.

18. Да не пренебрегваш сезоните, светите празници и шествия, нито полагащите се в тях приноси и да не отлъчваш настрана от тях добитъка, определен за жертвоприношение Богу. Да не нарушаваш Богу-служебните церемонии, шествията и празниците на Бога, но да участвуваш с праведно сърце във всички тях според всичките си възможности.

19. Да не лъжеш, нито да клюкарстваш за повреда на някого.

20. Да се пазиш чист от всеки грях и да търсиш Божието опрощение и очистение относно всичките си минали грехове и нарушения, и Бог ще погледне милостиво на теб, и ще те избави в ден на напаст, и ще те послуша и ще ти помогне, щом призовеш Името Му с разкаяние и правда...“ .

            Тези двадесет Орфееви заповеди са наречени с право Заповедите на Свободата, защото те освобождават всеки човек, който ги съблюдава. И като написа всичките правила и постановления Божии в Голямата Книга на Закона и направи преписи от нея за всеки храм и за царските съдии, цар Спаред назначи дванадесет съдии за дванадесетте области на царството си и сам той заседаваше заедно с тях по един ден всеки месец, като ги наставляваше в разпоредбите на закона и отговаряше на всичките им въпроси за по-трудните тъжби и решения.

            Така цар Спаред въведе правда и законност в своето царство и сам той се стараеше пред Бога да води благочестив живот и да управлява людете бого-угодно и справедливо. И това му се вмени за правда.

            И потекоха огромни богатства към държавната съкровищница и към божеските храмове, защото Бог благослови управлението му с мир и изобилие отвсякъде.“ ::: из „Тракийските Хроники, Книгата Нави (или Хрониките на Хаброзалмокс2, Corpus Regum Thracae – Liber Regum Primus et Secundus id est Navvi), гл. 26; ст. 32-33, гл. 27, ст. 1-25“ :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~